Истории за лека нощ, как ще разказвам за бъдещето си?

Warning: unserialize() expects parameter 1 to be string, array given in /home/praxissu/public_html/misliaktivno.com/wp-content/plugins/ultimate-social-media-icons/libs/controllers/sfsiocns_OnPosts.php on line 97

истории за бъдещето

Моята баба не ми разказваше приказки, а истински истории. Някои от историите бяха за детството и, но повечето от тях бяха на 1-2 седмици. Истински случки с истински хора.

Когато някой дойде при теб дай му вяра и кураж. Когато си тръгне от теб, направи така, че да е по-добър и щастлив човек.

Когато някой дойде при теб дай му вяра и кураж. Когато си тръгне от теб, направи така, че да е по-добър и щастлив човек.

Разказваше ми как отишла при роднините си и решила да стигне до другия град, но нямало превоз. Застанала заедно на стоп със сестра си и се придвижила на до другия град. Разказваше ми какъв бил шофьора на колата, колко деца имал и какви проблеми споделил с нея. Как си поговорила с него и той останал щастлив и доволен. Тогава тя беше на около 65 години

После беше решила, че ще участва в „Шоуто на Слави“, заедно с групата си за стари градски песни и как съвсем „случайно“ ги поканили. Тогава беше на около 70 години.

После ми разказваше как никога не е имала истинска сватба със халки, защото неможела да си го позволи навремето и как много искала да си направи такава. Резултата – баба и дядо на златната си сватба в предаването „Море от любов“, разменят венчални пръстени.

 

Тя не само разказваше истории, тя създаваше истории. Нейния живот беше приказка за лека нощ.

Дали и моята история ще бъде толкова вдъхновяваща?
Ще мога ли да я разказвам, като приказка за лека нощ на децата и внуците си? 

Надявам се! Знам само, че историите, които днес разказвам на детето си, не са историите от сигурните и удобни моменти в живота ми. Това не са историите от рутината на ежедневието, а тези които са ме накарали да направя нещо различно, несигурно и вдъхновяващо.

За всички тези истории най-много са ми помагали  креативността и вдъхновението.

Когато те ме напуснат се превръщам в жертва на живота си без дори да го осъзнавам.

Точно като градината с цветя. Без да се грижа за нея тя буренясва и обрасва с бурени и треволяк. Така е и съзнанието. Без да се грижим за него, то се превръща в блато, в което газим и потъваме, дърпани от силата на обстоятелствата.

Това се превръща в постоянното ни местожителство,  борим се за съществуването си, вместо да се радваме на живота си.

А когато и страха се промъкне, като нахален комар, започваме да се защитаваме и от него. Забравяме, че точно до блатото на обстоятелствата са хубавите неща в живота ни – семейството, приятелите и децата. Скоро страха (комара) напада и тях. Някои споменава името на детето ти и сърцето ти спира. Този дар на живота, детето ти, скоро се превръща в извор на притеснения.

Много скоро започваме да се страхуваме за всички тях и сякаш нищо различно неможе „да се случи“ . Ето какво прави мисълта за бъдещето ни, без креативността и вдъхновението.

И това може да се случи на всеки. Историята на бъдещето може да се окаже неподходяща за история за лека нощ.

И страха не спира тук. Защото има страх и за здравето и за парите и за световната криза и….

Не е чудно, защо и как губим своята креативност. Губим любовта си към живота. За човека със съзнание на жертва, любовта към живота е просто „детски спомен“

И няма човек, който да не иска да може да разказва приказки за бъдещето си!

Когато стигнем до създаването на тези приказки, обаче веднага се промъкват любимите приятели на страха ..Обаче…когато…понеже…защото..ако…

„Най-добрия начин да предсказваш бъдещето е като го създаваш“ казваше Питър Дръкър 

Е тук много хора биха отговорили с невероятния български израз „да бе да, ама не“ и тогава си спомням моята баба и нейната невероятна креативност да създава и преживява истории.

Да бъдеш свободен да създаваш бъдещето си, понякога просто означава

Да плеснеш с ръце,

Да се завъртиш, като в приказка

И да поканиш светлината и радостта на танц.

После да се усмихнеш и да действаш.

„Най-добрия начин да предсказваш бъдещето е като го създаваш“.

Сега е времето да създаваме бъдещето си и да го превърнем в приказка за лека нощ.

За да има какво да разказваме, като приказка в Коледната нощ.

Теорията е добра за интелекта, но действието е добро за душата!

То също е добро и за умственото и физическото ви здраве 

и за дневника с истории за лека нощ.

Превърнете своя живот в истории, които да разказвате!

Аз все още се старая да го направя!

Понякога успявам, понякога не, но си обещавам да не спирам!

През декември мечтая за приказките, които ще разказвам другата Коледа, а на тази разказвам тези, които са ми се случили тази година.

Виктория Лазарова

Ако искаш да превърнеш Декември 2015 в един от най-ползотворните месеци за твоето бъдеще, заповядай на двудневната програма Да мислим в резултати на 11 и 12 декември.

виж подробности тук 

Да мислим в резултати!

 

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *