Как да излезеш от дупката, в която сам си се вкарал?

Warning: unserialize() expects parameter 1 to be string, array given in /home/praxissu/public_html/misliaktivno.com/wp-content/plugins/ultimate-social-media-icons/libs/controllers/sfsiocns_OnPosts.php on line 97
Как да излезеш от дупката, в която сам си се вкарал?

Как да излезеш от дупката, в която сам си се вкарал?

Една показателна, малко смешна и тъжна ситуация!

Джордж имаше проблем. Въпреки, че се справяше доста добре. Той беше нещастен. Не се чустваше завършен, живота му беше станал глупав и скучен: мразеше работата си и сигурно скоро щяха да го уволнят, заради икономическата криза. Взаимоотношенията с жена му също бяха доста замрели, вече незнаеше как да общува с децата си. Вече нямаше истински живот, освен това да работи, яде, гледа телевизия и да спи. Можеше да преброи истинските си приятели на пръстите на едната си ръка и не виждаше никакъв начин да промени каквото и да е.

Но това не беше най-големият проблем на Джордж.

Най-голямото му притеснение беше, че той беше започнал да се разхожда докато спи.

Една нощ докато се разхождаше спейки, той падна в много дълбока дупка. Когато се събуди, той установи че беше в дупката и бе облечен само с пижамата си и в дупката нямаше никой друг и нищо друго освен самия него.

Той погледна нагоре и видя утринното небе и няколко клони на дърветата, които формираха съвършен кръг, който показваше сутрешното слънце. Беше ранна пролет и студеното утро щипеше по кожата.
Не виждаше никого, но чуваше шума от хората наоколо. Трябваше да се измъкне, но стените на дупката бяха доста стръмни, хлъзгави и високи, а около него нямаше нищо, което да му помогне да се изкатери.

Опита се няколко пъти и всеки път, когато се опитваше да се изкатери нагоре падаше безуспешно на дъното, разгневен и ядосан.

Той започна да вика за помощ. Изведнъж се появи лице на мъж от повърхността на дупката.

“Какъв ти е проблема” , попита мъжа

“О, благодаря ти, Господи”, Джордж се разплака.
“Немога да изляза”
“Нека ти помогна тогава”, каза мъжа
“Как се казваш”
“Джордж”
“Фамилия”
“Цимерман”
“С едно или две “н”
“Две”
“Ей сега се връщам”

Лицето изчезна. Джордж се запита какво ли беше толкова важно как се пише името му и тогава мъжът се върна.

“Това е късметлииския ти ден Джордж! Аз съм милиардер и днес съм много щедър”
Мъжът пусна едно листче в дупката. Джордж го хвана и погледна нагоре. Мъжа беше изчезнал. Джордж се загледа в листчето. Беше чек за хиляда долара на негово име.

“Къде по дяволите ще похарча тези пари?” си помисли той. Сгъна чека и го постави в джоба си. После чу още един глас

“Моля те помогни ми”, извика Джордж към празното пространство над главата си. Появи се лицето на втория човек, това лице изглеждаше някак състрадателно.
“Какво мога да направя за теб, синко?”
Джордж забеляза бялата якичка
“Отче, помогни ми да се измъкна от тази дупка… моля те!”
“Синко”, гласът беше мек и нежен.

Как това ще ми помогне

Как това ще ми помогне

“Трябва да водя церемонията в църквата след 5 минути. Немога да остана. Но ще кажа специална молитва за теб”
Той бръкна в джоба си.

“Ето това ще ти помогне” и той пусна една книга в дупката преди да си тръгне.

Джордж вдигна книгата и видя, че е Библията, зачете се в нея и се опита да си представи начин, по който Библията ще му помогне да се измъкне от дупката. Накрая се предаде и я остави настрана.

 

Следващия минувач беше жена. Когато разбра за затруднението на Джордж, тя пусна в дупката няколко био зеленчуци и хранителни добавки с билки и витамини.

“Яж само тези”, каза тя
Джордж ги постави върху Библията.
Следващия минувач, който спря беше доктор, той дари няколко мостри от лекарства, за които му плащаха да разпространява.

Дойде и адвокат, който поговори с него, как може да съди градската управа, че не е сложила ограда около дупката. Остави си визитката.

Един политик обеща да прокара закон, който защитава сомнамбулите, ако Джордж гласува за него на изборите в утрешния ден, разбира се ако успееше да излезе от дупката

Джордж вече седеше на дъното, зъзнеше и започваше да губи надежда, че някой ще му помогне да се измъкне. Почуства се самотен, безпомощен и започна лека полека да се страхува. Премести лекарствата настрана, взе един био банан и отхапа от него.

“Мога да ти помогна да излезеш”, чу се силен и пълен с увереност женски глас. Той не беше съвсем сигурен, но имаше чуството че беше чувал този глас по телевизията или нещо такова.

“Просто трябва да се освободиш от цялото това негативно мислене, да се научиш да визуализираш и после да използваш Закона за привличането.

“Но аз правя точно това, опитвам се да привлека някой, който да ме измъкне от тази дупка”, запротестира Джордж

“Сигурно, не го правиш правилно”, беше нейния отговор. Тя пусна нещо тънко и квадратно в краката на Джордж. Той извика към нея

“Чакай, спри…”, но нямаше отговор

Той вдигна предмета, беше DVD, все още опаковано и се загледа в корицата. “Ученията на Абрахам, курс за напреднали”
“Можеше поне да ми пуснеш DVD устройство”, си каза тихичко той.

След малко се появи един Дзен будист, седна в позиция лотус на ръба на дупката, той искаше да научи Джордж как да медитира.

“Ако не успееш да излезеш”, каза Учителя “ако практикуваш достатъчно дълго медитация ще се почустваш по-добре от това, че си в дупката. Кой знае, може дори да успееш да левитираш и така да излезеш от дупката”

Джордж беше напът да се предаде и да приеме, че ще остане в тази дупка завинаги. Тогава чу глас

“Можеш ли да се преместиш малко настрани”
Джордж погледна нагоре.
“Какво?”
“Ако обичаш, премести се малко настрани от центъра на дупката”
Джоржд се изправи и се отмести настрани.
“Защо?”, щеше да попита, когато видя че мъжа скочи в дупката и се приземи точно при краката му.
“Ти луд ли си?”, почти извика Джордж на мъжа докато, той се изправяше и изтупваше прахта от дрехите си.
“Сега и двамата сме в тази дупка. Неможа ли да хвърлиш въже или стълба”
Мъжа го погледна внимателно.
“Не става и двете няма да помогнат.
“Как знаеш, че няма да помогнат”, почти извика Джордж

“Бил съм тук и преди и знам пътя навън”
– историята е от книгата на Стивън Дейвис, “Пеперудите са свободни да летят”- превод на извадката Виктория Лазарова

 

Please follow and like us:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *